Първи си тръгват числата,
след тях имената на близки,
вкусът става друг на нещата
и бавно, по-трудно се мисли.
Ръцете потрепват издайно,
краката раздути не слушат,
мечтите напускат ни тайно,
в съня за последно се гушат.
Отвън ни тинейжър посреща,
повярвал на вечната младост,
ухилен, затичан насреща,
презиращ, омразната старост.
На „новото” явно сме пречка,
причина за всичко най- лошо
на крива ракета - засечка,
закона – измислен от Гошо ...
Живели сме старите криво,
сега ред е ваш да градите.
Пустее земята ни диво,
не знаете как да строите.
С пари да е пълна реката,
богато наследство най-тежко,
платиш ли веднъж със душата,
напускаш и всичко човешко.
Те младост и старост се сливат
и идва онази с косата,
в пръстта, там отново зариват,
а де е, къде е душата ?
Някой дърво е оставил,
друг чешма е направил
трети мост е добавил,
цветя край път е забравил ...
А вие !?