автор: daro

И всяка малина в сърцето на семката,
сочен спомен за любовта стаила...
Руска къща в Родопа планина
от дялани ели, напомня за дома.
Сълза изстинала в стъклото
и рамката с опушения спомен –
архива на детството.
Кора от бреза и любовно признание,
първи стъпки от теремок до Тайга,
от Тайга в тъга прахосани очите,
разпиляват по траверсите на раздялата
прозирни билички – сълзички.
Под ново небе от борови игли
мъжът със секира вдълбавал
по дървени трупи – жлеб и вдлъб,
любовната сянка вграждал
в стрехи, в орнаменти като от калъп.
Любовта тук зреела, червенеела
с малините, с ягодите, с калините,
с уханието на словата от устните –
руските, русите – Я люблю тебя!
Усещам как изтласкания въздух
от срещата на двете им тела
разпалвал огъня, в чийто езици
е заключен ключът на словото.
Всички руско-български,
русоляво-смугли речници
са превърнати в клади на любовта,
страстни пожари от Родопа до Тайга.
И небето милостиво над техните души
в кесията вързало поройни води
захласнато, мълчи – не ще да гаси.
О, как бих искал аз да съм строил
таз любовна вила идилична –
руска къща на върха – до манастира,
да съм неин майстор-дърводелец и резбар!

*руска дървена къща