автор: desert_inrose

Защо до студ е днес помръкнало небето ми...
Не, не питай. Няма да ти кажа.
Познаваш на Tъга сестрите мрачни и доведени –
узнаеш ли, в тъма ще те заставят.

Ще те затворят зад решетки в тясна клетка,
ще се радват на перата ти - как нощем се белеят,
ще ти подават час по час вода и малко семки...
В сън-несън за полет бялосин все ще копнееш.

Не питай и защо не вдигам към очите ти
очи; ни жест поднасям, ни усмивка.
Състояния мастилено думопреситени
поредна страница сега дописват.

Забрави за мен. Спомни си за небето.
Пòлета на гълъб див си припомнѝ.

Неизчерпаемата моя волност е отнета и
не ще я никой никога опитоми...