автор: petinka

Искам този мъж да е винаги мой -
с окови-ръце, свили нежност. Готов
да е с целия свят да се бори
със сърце, пълно с обич. Суров

само видимо той е: с трапчинкови бузи,
скули, изсечени като от канара...
Две мъжки длани към мен да протегне -
през тръните, та... до мойта душа.

Светли зеници към мен да отправи -
с усмивка лицето ми да украси,
рошав, перчема да му оправя,
с обич да милвам издълбани черти:

на челото - от тежка умора изсечено,
и длани с мазоли. Но... устни мълвят,
че любовта му към мен е обречена -
дом вече има, дете е на път...

Този мъж няма да е само мой,
макар и с ръце, сбрали нежност. Не е готов
за мен със света да се бори...
Ще чакам другия с цялата си любов!