автор: zaltia

Понякога разплитам в сънищата,
мислите несподелени,
пресукани тъй здраво със мечтите,
мечтите ми...от старост избледнели.
Разрошвам ги на Егото си, с пипалата...
а те усмихват се в съня ми,
приказни, кристално чисти,
изворна вода, от детството ми взели.
И всяка вечер ги прегръщам,
с тях...с мечтите си заспивам,
и сънищата си със тях обвивам.
С тях, и сивото си ежедневие прикривам,
а колко често там...и теб любов намирам.
И цветно става всичко във съня ми,
този миг...изгубено безвремие.
Красиво е във сънищата и в мечтите,
но без теб...безцелно се търкалят дните.
Уморих се вече да сънувам...
искам тялото ти да докосвам и целувам.
Влез в приказките обич моя!
Стани фея, стани вълшебница!
Бъди орисница, бъди магьосница!
Целувай ме, по- истински от всякога!
Ела в дните ми... не идвай само във съня!
Прегърни ме... дай ми още малко красота!
Жив съм още...някъде в реалността...