Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Малката масичка на верандата е прекатурена и наоколо се търкалят стъкла от счупени чаши, фасове и смачкано на топка парче хартия. Край стъклата има малки локвички от това, което е било в чашите. Няколко мухи са накацали около тях и замислено потриват предните си крачка. Мирише на прегрята бризентова тента, водорасли и нещо сладникаво. Емил отваря очи и веднага ги затваря отново, заслепен от слънцето, увиснало точно между морето и ръба на тентата. Вдига ръка и се опитва да извие глава така, че да погледне часовника без да ослепее. Само осем без десет е, а от сега е горещо. Прави несръчен опит да стане, хамакът се разлюлява и го изсипва на цимента. В първия миг болката е ужасна, но постепенно затихва и Емил се чуди дали да не си доспи тук – свит на кълбо сред фасовете и стъклата. Глупости, я се стегни, казва си и с пъшкане се изправя на крака. В дланта му се е забило парченце стъкло и той с треперещи пръсти го измъква. Тънка вадичка кръв пълни шепата му и той я облизва. Отива до масата, като внимава да не стъпва по стъклата, изправя я и взима отворена полупразна бутилка от водка, оставена до парапета на верандата. Избърсва ръката си о панталоните и понечва да залее раната, но вместо това вдига бутилката и изпива останалото на дъното питие. Май някъде в къщата има аптечка с йод и лепенки, защо да хаби водката. А има нужда от тази глътка – туптенето в слепоочията му напомня, че снощи е прекалил с Кървавата Мери. И с още някои неща. Ще потърси аптечката и ще събуди Ана – биха могли да хванат автобуса за града и да напазаруват.
Всички щори са спуснати и в къщата е полутъмно и хладно. Емил отива в кухнята, пуска студената вода и подлага ръка под струята, докато се чуди къде са проклетите лепенки. Със свободната си ръка отваря шкафовете един по един, като нарочно ги блъска силно – Анка-поспаланка трябва да става вече, на какво прилича това. Накрая намира кутийката, изважда една лепенка и я слага върху кървящото кладенче в дланта си. В същото чекмедже има аспирин и той изпива два с много вода, част от която се стича по гърдите му и го кара да потрепери.
- Цял покрит с куршуми и пронизан от прах – мърмори Емил и се запътва към спалнята.
Внимателно отваря вратата, приближава тихо леглото, навежда се и прошепва:
- Хей, Аничка-баничка, отвори очички!
Нещо не е наред. Изправя се и рязко вдига щорите. Слънцето осветява празното легло и той стои зяпнал няколко мига, вгледан в омачканата възглавница, до която лежи разтворена книга. След това му хрумва, че тя сигурно е в банята и решава, докато я чака, да направи кафе. Отново в кухнята, проклинайки тихичко все още кървящата рана, Емил се залавя с кафето. И едва когато кафеварката с гъргорене и съскане съобщава, че е готово, той осъзнава, че откъм банята не се чува никакъв шум. Изнася кафеварката, две чашки и пакет бисквити на верандата и отива да провери какво става в банята.
Вратата е отворена, плочките са още влажни а на крана под душа виси голяма жълта хавлия. Значи, сравнително скоро се е къпала и сега е...къде ли е, всъщност? На брега? Ами да, там трябва да е, къде другаде. Минава пътьом през кухнята, взима метлата и небрежно замита боклуците в единия край на верандата. Слиза по трите стъпала до плажа и се оглежда, заслонил очи с ръка. Плажът е пуст, само няколко чайки се боричкат за нещо, изхвърлено на брега. Връща се в къщата и обикаля отново стаите, викайки името ѝ. Никой.
- Добре де – мърмори си, докато излиза отново навън и сяда до масата – все някъде си, нали?
Налива си кафе, после отива до кухнята за захарницата и слага две препълнени лъжички захар – така ще е хем ободряващо, хем нещо като закуска. Подлага лице на лекия ветрец и затваря очи. Аспирините са започнали да действат и сега вече може да си спомни предишната вечер. Уж започна добре, а после...
После какво – както всеки път. Срещат се рядко, за по ден-два – всеки живее в своя си свят, отдалечен от света на другия на няколкостотин километра, изпълнен с работа, близки и приятели. Все неща, които не споделят, за които само си разказват в скайпа – неясни, чужди и малко плашещи. Изразяват съчувствие за болести и неуспехи на този или онзи от кръга на другия, заместват истинската радост с разни идиотски емотикони. И двамата са разведени, но дори бившите им съпрузи получават повече внимание отколкото те самите могат да отделят за себе си. Блъскат по клавишите на лаптопа:
„Добре ли си? Има ли вече някой до теб?“
„Да, всичко е наред, карам някак си. Няма никого. За какво ми е?“
„Нали знаеш, ще ми се да не си сама“
„И аз искам да намериш някого. Жив човек, а не емотикон“
„С теб съм, да знаеш. Каквото и да е“
„Да. И аз. Прегръдки“
Емил приема самотата болезнено и въпреки това не му се ще да опитва наново. Смята, че няма какво да даде на една жена – поне не това, от което тя има нужда. Която и да е. Ана неистово се бои да остане сама, залита, опитва – отново и отново в търсене на малко топлинка, сигурност и закрила. И въпреки всичко почти всяка вечер буквите се строяват на мониторите – малки, черни мравки, помъкнали парчета болка, страх и надежда. После идва вечерта, когато единият написва:
„Хей! Май ще пътувам из вашия край другия месец!“
„О! Казвай – кога?!“
„ Не зная още, началството се мотае нещо. Ще се видим ли?“
„Е...какъв въпрос! Чакам те!“
Понякога Ана е резервирана, дори студена и Емил знае защо е така. Истинските хора, от плът и кръв а не от кабели и клавиши, са тези, от които тя има нужда. Разговорите стават по-редки, репликите лаконични и дори глупавите емотикони се променят. Това е знак и той чака. В такива дни пие повече и спи малко, вгледан в монитора. Тъжно му е и се ядосва на себе си за това. Не бива да му е криво, трябва да се радва, нали все това твърди – че едва ли не, би ѝ кумувал на сватбата. Радва се, разбира се. С една доста странна радост, като оксиморон.
А след поредното разочарование те са отново заедно. И отново им се струва, че това което имат, тази невъзможна близост, им е достатъчна. Споделят се мечти – диви и смешни, като се има предвид възрастта им, кроят се планове за пътешествия, на които никога няма да тръгнат. Възторг и угризения. Протягаш ръка за да докоснеш някого, а знаеш, че не бива – никой не вярва, че само една любов е достатъчна, за да запълни живота на двама души. Знаят го. Знаят го и въпреки това продължават да се заблуждават – с ясното съзнание, че един ден това ще свърши. Нека е така. Но не още, не сега. Може би следващия път, когато се срещнат, ще е последен, а може...
Емил тръсва глава и се оглежда. Погледът му попада на купчинката боклуци, които преди малко е смел в ъгъла. Сред тях е този смачкан лист хартия, на който одеве не обърна внимание. Става, навежда се и го взима. Почеркът е на Ана:
„Трябва да тръгвам. Знаеш как е. Продължавам да те обичам – по някакъв странен начин. Пази се. Прегръдки.“
Вятърът е утихнал, въздухът е неподвижен и тежък. Морето е гладко и само от време на време сякаш си поема дъх – водата леко се повдига и спада. Плажът е пуст, дори чайките са отлетели.
Публикувано от alfa_c на 14.11.2011 @ 09:41:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 14
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 83230 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Да. И аз. Прегръдки." | Вход | 20 коментара (43 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 23.11.2011 @ 21:14:16 (Профил | Изпрати бележка) | Май излиза така: Хубаво=Тъжно=Истинско....:)
Благодаря ти! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 19.11.2011 @ 18:37:49 (Профил | Изпрати бележка) | :):))))
Да. И аз. Прегръдки.
Както винаги, високо държиш летвата, Миа!
Благодаря! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 18:42:26 (Профил | Изпрати бележка) | Въпрос на избор е, като че ли. Пък нали казват - ден година храни...:):) |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от sia на 14.11.2011 @ 10:23:28 (Профил | Изпрати бележка) | Сякаш си описал донякъде и една моя история...
Хубаво пишеш, ще отида да погледна още. |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 18:44:54 (Профил | Изпрати бележка) | Те, историите, са наоколо. И ние сме в тях - всеки от нас - кога като миманс, кога като главни действащи лица...
Благодаря! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от vladun (valdividenov@abv.bg) на 14.11.2011 @ 10:28:26 (Профил | Изпрати бележка) | Болезнената тема за отчуждението и принудително наложената самодостатъчност, с ясното виждане, че полека се превръщаме в жертви на стерилното виртуално общуване...Освен талантлив разказвач, си и тънък психолог - вмъкваш се в мислите не само на героите си, но и на читателя, като го оставяш той сам да прецени, доколко надеждата е възможна...
Поздрави за поредния хубав и запомнящ се разказ, Иване! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:00:38 (Профил | Изпрати бележка) | Никога няма да забравя един епизод от "Градът" на Кл. Саймък - известен лекар трябваше да отиде в друг град, за да оперира най-добрия си приятел. Стигна до летището и там го сграбчи агорафобията (придобита, не вродена)...И не отиде...
Обществото загива бавно - като гора (това го знаеш) :) - и когато белезите са явни, процесът е необратим вече. Забелязвам алиенацията у себе си и се псувам...ама кел файда :)
Благодаря ти, Влади! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от doktora на 14.11.2011 @ 10:34:54 (Профил | Изпрати бележка) | ...и сякаш себе си видях
многомалко такова, как беше...а, талантливче...разби ме днес рано рано
а за текста си си избрал най-подходящото време за разказване
Протягаш ръка за да докоснеш някого, а знаеш, че не бива – никой не вярва, че само една любов е достатъчна, за да запълни живота на двама души. Знаят го. Знаят го и въпреки това продължават да се заблуждават – с ясното съзнание, че един ден това ще свърши. Нека е така. Но не още, не сега. Може би следващия път, когато се срещнат, ще е последен, а може...
!!! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:02:11 (Профил | Изпрати бележка) | Ами...радвам се, че съм успял (може би) да изразя тез виртуални кахъри, дето са ни натиснали...
Благодаря, док! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от Vesan (proarh92@abv.bg) на 14.11.2011 @ 11:16:50 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина си майстор в разказването... още от първия ред сякаш пред мен се завъртяха кадри от филм. А като прибавиш към това и тънкия психологизъм, и точно предадените емоции... ефекта е пълен! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:04:23 (Профил | Изпрати бележка) | Щедър си на похвали:) Дано съм ги заслужил наистина:) Темата ми е близка. Бих казал - темата НИ е близка...:) |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от anonimapokrifoff на 14.11.2011 @ 12:37:20 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно и обречено. Майсторска работа - и детайлите, и всичко. |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:08:41 (Профил | Изпрати бележка) | Абе, не зная - обречеността като че е отказ от смяна на избора (поне при мен е така) :) :)
Благодаря ти, Анониме! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от shtura_maimunka на 14.11.2011 @ 12:38:36 (Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/ | "... малки, черни мравки, помъкнали парчета болка, страх и надежда. "
Нещо, като моята " Реална виртуалност "Моята лирическа, никога няма да се съгласи, че има такова чудо!
Друго, не ми се пише, тежко е... |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:10:12 (Профил | Изпрати бележка) | Трябва да ги срещнем лирическите - и да видим кой от тях ще убеди другия в правотата си... :):) |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от elenasim1 на 14.11.2011 @ 12:41:21 (Профил | Изпрати бележка) | Възхищавам се на талантливият начин да караш читателят да поглъща на един дъх... Светъл поздрав и удоволствието бе изцяло мое от прочета!!! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:11:05 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ели! Читателят има не по-маловажна роля от разказвача! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от galenaGV на 14.11.2011 @ 13:09:29 (Профил | Изпрати бележка) | Каквото и да пипнеш от действителността, превръщаш го в запомнящо се и вълнуващо общуване! - човек забравя и за художествената измислица, и за трудностите на борбата със словото...Извира ти талантът бе, човек! И аз се намерих там, и за себе си научих от твоя разказ, и от всичките ти разкази всеки научава по нещо и за себе си. Много ме развълнува и се разприказвах, прости!
Пиши и давай да четем! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:14:56 (Профил | Изпрати бележка) | Ще съм щастлив, ако съм успял да пробутам някакъв общ знаменател :):)
Благодаря за добрата дума! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от apostolicia на 14.11.2011 @ 14:10:03 (Профил | Изпрати бележка) | Скоро говорих с една приятелка - казвам, вечер със съседите на по чашка... тя - а, с моите не си ходим на гости - повечето по скайпа. След малко аз - и идва значи една приятелка с внучето... - тя - ми то ние в тази София с тия разстояния повече по скайпа... и така няколко пъти. И изведнъж в главата ми изникна изречението: "Господи, колко самотно живее!" и осъзнах, че не само тя живее самотно в своята кутийка, пред своя монитор... тъжно, тъжно, тъжно!
Харесах разказа. Поздравления! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:16:30 (Профил | Изпрати бележка) | Крием се в кутийката. От себе си дори. Дали страхът е бъдещето ни?
Благодаря ти! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от ami на 14.11.2011 @ 17:04:37 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa | "Да. И аз. Прегръдки."
.....
става ми много по-добре като знам, на какъв въпрос е отговор това..а понякога на много , много въпроси..:)
за мен усещането беше за близост, през цялото време, въпреки. |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:20:49 (Профил | Изпрати бележка) | Да! Така е - близостта не се определя от разстоянието, нито от възможността да правиш секс със някого. Нея или я има, или я няма.
Благодаря ти за прочита! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от arkoudaki на 14.11.2011 @ 18:10:47 (Профил | Изпрати бележка) | Докосващ разказ...
Най- сърдечни поздрави! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 14.11.2011 @ 19:22:08 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти е харесал! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от ulianka на 14.11.2011 @ 21:22:07 (Профил | Изпрати бележка) | Аноним по-горе го каза - детайлите. Много добре изпипани! Всяка социална мрежа е социална в кавички. Там няма нищо истинско... Поздрав! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 15.11.2011 @ 12:36:50 (Профил | Изпрати бележка) | Daaa...Surogat. Kato jivota ni...:) |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от Bobby1177 на 14.11.2011 @ 22:21:06 (Профил | Изпрати бележка) | Хм, почувствах го близко, поне е написано така, че да се чувства близко. Поздравления! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 15.11.2011 @ 12:37:23 (Профил | Изпрати бележка) | Blagodarya! :) |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от zebaitel на 14.11.2011 @ 22:47:58 (Профил | Изпрати бележка) | Този път си ни бръкнал в харддиска и си хакнал червейчето на съмнението! Здравей Многомалкоталантливоживотинче! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 15.11.2011 @ 12:39:01 (Профил | Изпрати бележка) | Hahaaa! Vidya li - i tvoyata terminologiya e elektronna :):) Bqdeshte... |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от petia_bozhilova на 15.11.2011 @ 20:39:30 (Профил | Изпрати бележка) | „... Морето е гладко и само от време на време сякаш си поема дъх“... да каже, че обича-по какъвто и да е начин.И това осмисля цялото останало време.
Много ми хареса! |
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 15.11.2011 @ 23:47:56 (Профил | Изпрати бележка) | Често ние не искаме да обичаме по какъвто и да е начин. И особено държим да ни обичат по определен начин. И затова губим обичта - съсредоточени в начините...
Благодаря! |
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 03.12.2011 @ 00:18:43 (Профил | Изпрати бележка) | Май Тъжо=Красиво...
|
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 03.12.2011 @ 00:18:44 (Профил | Изпрати бележка) | Май Тъжо=Красиво...
|
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от verysmallanimal на 03.12.2011 @ 00:18:58 (Профил | Изпрати бележка) | Май Тъжо=Красиво...
|
]
Re: Да. И аз. Прегръдки. от mamontovo_dyrvo на 26.09.2012 @ 01:52:19 (Профил | Изпрати бележка) | Много си хубав живота от кабели и клавиши...Кое му е тъжното...Хубав разказ...всеки си има тълкуване. Пък и остоятелства различни...Успехи, Вакрилка! |
| |