Знаеш ли...
Намерих онова писмо.
Спомняш ли си как го търсихме?
...да си припомним написаното в него...
за памуковата пъпка
крехка,
силна само в целостта си.
Днес го намерих.
Твоето писмо.
Не беше скрито.
Забравено бе в книгата, която не дочетох...
Забравих и за нея, щом се върнахме в дома си.
А уж трябваше да ти я споделя.
Прости ми...
Или като мен и ти –
даже и на грешките се радваш...
Някак може би си спомних днес
първо усет –
онзи,
докато четях за първи път писмото.
Забравила за него и за редовете му,
изведнъж
онези думи
прочетох в сърцето си.
Не,.. не бяха даже думите ти.
Беше ти.
Дори не ти, а Ти...
Спомних си те. Чак сега.
Да.., когато си далеч.
Прости ми... А те търсих,
как те търсех само, помниш ли...
Навярно затова тъй дълго не можах да
го открия...
Глупаво писмо.
Нескрито
колко дълго се бе крило...
До забрава.
Когато спреш да търсиш,
всичко се намира.
Явно.
Всичко...