автор: daro

Има мозайки, много по света.
Има една – тук у дома.
Ще каже някой: за любовта
и ще отвърне глава – има си хас.
Няма такава – хайде на бас!
В сърцето на тази милувка
любовта не е теменужена,
(млечнолилава развята е музата).
С аметистови късчета отдала коси,
на рамото влюбено врекла се.
Слепвал художника цветните кубчета –
дъх от душата си...
с най-бистра роса омеквал е ръбове,
полагал е слоеве,
събарял е кули от завист и хули...
Езикът подритвал камъче между зъбите.
И проумяваш,
как преходността да отсееш
и с вечната соната да се слееш!
С няколко перли откъртени
Времето брошка закичило
и майсторът взел си една –
за Вечност мостра да има.