автор: zaltia

Не знам защо, но врабчо пак забрави,
че след лятото и есента, иде ред на зимата.
Хвъркаше безгрижно, със приятелите стари,
и врабките ухажваше, неспирно във градината.

Покривът на къщата поправи дядо Събчо,
ала врабецът туй не видя, в игри унесен.
Запуши към тавана, дупката на врабчо,
онази малката...от миналата есен.

За зимата, дървата дядо Събчо нагласи,
наряза ги, и под терасата ги подреди.
Сви студът, и врабчо се присети за комина,
но дупката запушена видя, във зимната картина.

И изведнъж си спомни за онази малка врабка,
с която миналото лято, имаше и връзка кратка.
Покани го тогава тя, на нейният таван,
в панелката олющена, на старият диван.

А той врабецът със таван на центъра и се присмя,
сега от студ трепереше, и пляскаше с крилца.
И обикаляше за кой ли път, край къщата любима,
но не можеше отникъде, да стигне до комина.

И от центъра, към крайните квартали полетя,
мислейки си " Хубавец съм, а в мен влюбена е тя",
и как ще клъвне с обич, най- прекрасните пера...
и ето с тези мисли, стигна той на врабка до дома.

Изчурулика весело и влюбено, отвори бързо тя,
но друг врабец до нея беше, там на нейната врата.
Сбогува се със влюбените врабчо, щастие им пожела,
и литна гордият врабец, с премръзналите си крила.