автор: atiragram

Бог ли ми зашепна,
или бе враг простил ми,
или пък бе лукав приятел,
но, сякаш Стигмата от Сън ме вдигна!

И като ухание на мирта и дихание от храм,
във мен с възхита и безмълвно “стигна” –
“Прекрасна си! И благословена!” Аумен.

Дали е Спомен, прероден,
или пък е от Копнежът Вечен? И... какво значение,
че друго е огледалното ми отражение,
след като във мен, бушува като слънчев океан:
“Прекрасна си! И благословена”...