автор: utopiangal

Чия душа има нужда от любовен трепет? Кой има нужда от това да бъде обичан, когато любовта един ден просто си хваща куфарите и напуска сърцето? Когато тя си пожелае.
Кой има нужда от обещания, които в момента, в който са направени, започват диета и се рушат?
На кой му е притрябвало да свърже крехката си същност с нечия друга, като всяко въже се къса, всеки шев се разшива, всяка връзка има възел…
Кой би искал да чува гальовни слова, като тези същите бяха казани на този преди теб, същото сладко вричане ще чуе и този след теб.
Защо си казваме, че се обичаме като имаме ясното съзнание, че чувствата не са константа… Защо даваме гаранция на преходното?
Защо идеализираме неидеалното? Защо се опитваме да скрием очевидното?
И какъв всъщност е смисълът на така наречената любов? Щастието се оказва мимолетно, а болката трае цяла вечност? След раздялата стигаш до къде…? Мда, до прословутата круша …или казано по друг начин – излиза ти през носа, връща те в първи клас и така нататък…
А аналгин срещу разбито сърце не помага. Нито пък съществува клиника, в която да лекуват от сърдечната болка. В други измерения не можеш да ходиш…
Затова аз пак питам – защо?
Искам отговор. Сега.