автор: GINKO_PRIM

Като вена за ляв хоризонт, появяват се думите -
оригамени жерави, сбъднати в крехко небе...
А очите им - черни светулки –
премигват
и смешно,
и ,може би, глупаво,
но припалват фенерче с надежда
за вятър, криле...

Аз и лятото им засадихме дърветата.
Нарове.
Нека има къде да се връщат.
Да свиват гнезда.
Нека имат поне по едно зрънце огън. До края.
И сладост.
И две капчици кръв...
Жеравите не бива да падат в прахта.