автор: Kanegan

Слънчева земя приюти душата ми- земя на Богове и Слънце. Разрови пелена от спомени, родово минало се завъртя като въртележка и разбуни духове на предци. Страна, късала от земята на България, потънала в планински вериги. Държава със славно минало, чиито народ смесил кръв с нашата. Необяснимо и Божествено очарование има в нея - в пъзела от красотите и се редят маслинови дървета, топло-алени нарови плодове, зелени стръкове киви, бял бухнал като пуканка памук, розово червени зокуми,люлеещи се от Беломорската ласка на вятъра.
Редят се красиви къщи с мраморни веранди в онова ослепително бяло- чисто и красиво, което стопля душата ти.
Планинските вериги са накъртени заради бялото си богатство- мрамора- даряващ светлина.Човешката фантазия претворява във всевъзможни форми и мотиви каменното богатство.Радостта за окото е безкрайна.Скалистите планини са приютявали духовни водачи като ап.Павел, дошъл по тези земи да покръсти в християнската религия първата елинка Лидия.А нейното име носи високопланински град и до сега.
Още стоят руните на старинни крепости и градове от славното минало, дало превъзходна култура на много народи.
Струма, нашата река се влива в Бяло море, понесла със себе си топлината и благостта на България.
Приютила във водите си белите красавици, чайките.А те стоплени от любовта и гнездят без страх и продължават да я споделят с водите на Бяло море.
Спокойни бели души, като малки лодки в сините води.
Пристанищата са най- сърдечните места, където хората от различни националности срещат душите си.
Феробоотите поглъщат превозните средства в прегръдка, а любопитните пътници на палубата сядат и се опознават визуално.Откъснатият от шумния бряг ферибоот поема по курса си.
Бяло море- топло, сгрято от лъчите на слънцето, ту светло- синьо, ту тъмно- синьо, белее от пяна.Нюансно - красиво.Защо ли е бяло?Дали, защото във водите му се оглеждат облаците, от залеза на слънцето или белее от пяната, спомен от телата на Русалките.Необяснимо.Чайките се гонят и надбягват с ферибоота.Летят ту високо, ту ниско, разочаровани, някои губят сили и падат върху морските вълни и пяна.Други искат да се доближат до теб, гледат те с очите си, а отзад се оформила безкрайна морска пътека.Разперват птиците крила срещу вятъра, ветрила в бяло и сиво.Възход и падение, страст и разум, полет на духа и изтощение.Подкрепят душите си с парче бисквита или солета, подадена от нечия ръка и продължават летежите си, до брега на остров Тасос- малко райско кътче.
Чудно Бяло море- дали белее от морските камъни, които изхвърля или от розовите водорасли като късчета памук.Скалните му брегове са живописни и те мамят да влезеш във водите му.
Студените води те освежават и приятелски те понасят в своята солена прегръдка.
Чувстваш се като дете, люляно от водната люлка на Всевишния.Гали те на периоди, тласка те нежно, върти те в прегръдката си.Завива те с водна пелена, отвива те.Природата най- добре знае, като бебе кога да те стопли, кога да те отвие.Да те позразбуди от унеса с поредна солена пръска, а ти лениво да се отръскаш.Камъните масажират ходилата, пясъка харесва да
те поукраси тук- там по тялото.Слънцето клони към залез.Пурпурния диск се скрива зад морската шир, а небето е Божествено красиво.Преляло в тонове от гамата на виолетово- синьо.
Корабите обаче пътуват, необезпокоявани от края на деня.Таверните очакват своите уморени гости, хотелските стаи приютяват уморените души.
Пукването на зората в чужда земя е като раждането на новия живот.Шумовете на настъпващия ден са безсилни пред плясъка на водата.Бързаща, миеща брега, изхвърляща поредните порции бели, зелени, охрено- кафяви камъни.
Залива се стопля от слънцето, цветята приемат лъчите му, дърветата с маслини, нарове и смокини се съживяват.
Вкуса на утрото е неповторим с ухание на канелено хлебче, портокалов мед и сок и оня Божествен аромат на маслина.
Земя не подмината от османците, съхранила се от духа на Елините.
Манастира св.Архангел Михаил те дарява с неземна енергия, скътан в скали сред кипарисови снаги.Отправя към нас послание от светеца обитавал го, калил своята вяра в Бога.В отговор Всевишния му дарил лечебен извор за изцеление на ближните.
Страна на Богове, на слънчева красота и Беломорски полъх.
В нея лежат неизвестно за нас около гр.Драма останките на моя дядо, неположени в родна земя.Чувствах присъствието на духа му, бърна ме в друго време.Душите ни само общуваха красиво, макар физически да не се бяхме срещнали.