автор: ivanstefanov

Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.

Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той ще не ще, започна сам да се щави, демек да си мърмори под носа. Сам си мърмореше и сам се слушаше.
С времето и жена му не го слушаше. Ама не винаги. Понякога не изтрайваше и започваше престрелка. Тя го упрекваше, че сам за всичко си е виновен, той и отвръщаше, че нищо не разбира и че си е една будала, и по-добре да не дрънка за неща от които и хабер си няма.
Следваше отбиване на удара.
-Серсем! Само ти не можа да се оправиш. Я виж другите. Пари натрупаха. Някой и депутати станаха. Пари с лопата ринат, а ти серсем, със серсем и по кофите с боклука ровиш. Серсем!
-Аз курва не ставам!
-Серсем! Не ставал за курва! Ами какво си бе? Не ли те оправя кой как си иска? Не бил курва! Да не са всички тия дето натрупаха пари и влязоха във властта все курви? А?
-Не само са, ами са и баш!
-Ами ти какво си? Проститутка! Само на магистралата не си висял, ама метеш улиците.
-Проститутка може да съм, ама курва не! И няма да обиждаш! Курви са политиците, а проститутките са си обикновени труженици и то при тежки условия. Крадат ли? Не крадат! Правят ли далавери? Не правят! Е?
-Серсем!
Юрката теглеше една майна на ум и се оттегляше. Най-често запрашваше някъде по улиците, ако времето беше свястно. Кръстосваше ги и продължаваше спора сам. Най-напред това го правеше на ум, но с времето започна и на глас.
Заглеждаха го, подсмиваха се и го отминаваха.
Юрката беше сам. Не година, не две. Вече минаваха петнайсет. Сам! Никой за нищо не му обръщаше внимание, освен да се майтапят с него. И децата от улицата започнаха да го имитират.
Сам! Къде ли не обикаля за работа? Къде ли не се унижава да моли? Много рядко някой го наемаше и то все временно. Поработваше известно време и го изхвърляха. И то, почти все забравяха да му платят. Крепяха се с мизерната учителска заплата на жена му.
Живота не пощади и нея. Един ден и тя остана без работа. Нямало деца!
Тогава Юри посегна и на кофите с боклук. Де хартия, де ламарина, де нещо по-свястно. Изкарваше поне за хляб.
А някога, по времето на комунягите, Юри беше нещо. Имаше диплома за инженер и отговаряше за строителството на строителни войски в района. После, кога започна тоя проклет преход, го съкратиха, че нямаше вече строителство. И от тогава започна трагедията му.
Безработен, безработен и все такъв.
-Вземи бе, вземи и се запиши в някоя партия-мърмореше жена му. Запиши се бе! Виж какво правят другите.
-Аз курва не ставам!
-Серсем!
И Юри продължаваше да мизерува. Мизеруваше, но разбиранията си не променяше. Понякога, смазан от времето, започваше да спори със себе си. Върви и мърмори. Оборва се, убеждава се, но не се промени. Почти винаги завършваше спора с категоричност.
-Човек и политик са две различни неща! Човек можеш да си и без да си курва. Политик не можеш!
И продължаваше да обикаля, да се моли и да се унижава. Стана предмет на всеобщи подигравки. Не го зачитаха за нищо.

Изведнъж нещата се промениха. Окъсания и одрипавял Юри, мина не само облечен прилично, но и с кола и то не каква да е.
Черен костюм! Черна кола.
Юри! И пуши цигара.
Истинска, не фас дигнат от улицата.
Бре да му се не види! Промяна! Най-после и Юрката да се оправи. И това не беше за ден, за месец. Не! Време-то минаваше, а Юри продължаваше да минава, в черен костюм, с черна кола.
Вече не го подиграваха.
Вече го поздравяваха.
Де да знаеш?
Намери си тази работа, без ходатайство и без да се записва в някоя партия. Имаше кът за хора. Работа колко-то щеш. Вече не се плашеше, ни от безработица, ни от мизерия.
Преходът продължаваше!
Хората мряха като мухи, а за Юри нямаше и почивен ден.
Караше катафалка.