автор: gu6ter

Химера е - един поет не стига,
да се разплачат мълком кръстопътите.
Отново е мъгла…и пак е кикот
на тишина в амок. И е безкръстие,
и пак е плах гласът на протоистина,
зачената в прехапани илюзии…
пометнати фантазности… Настинали
и боси страхове сноват разюздано.
Един поет не стига. Огледална е
на неговата лудост суетата.
Кристално- суицидно-ретроградна
е простотата.