автор: secret_rose

Вулканът и поезията на Огъня.
2006


- Знаеш ли какво е дзадзен? Някои смятат, че е медитативна форма с кръстосани нозе и дълбоко съзерцание но ти не ги слушай. Дзадзен е беленето на това киви в ръцете ти и ако продължаваш да ме гледаш, ще се порежеш и няма да получиш просветление.
- Извинявай...
Той пусна ножа си и докосна със смях ръката ми.
- И аз бих искал да гледам очите ти дълго, но какво бих видял там, освен себе си... а аз съм се виждал. И ти си се виждала, нали.
- В обелката от киви ли ще съзра пътя на избавлението.
- Ако да, защо да е не... Мислила ли си за трети вариант?
Ирис не искаше да се втурна в някое духовно учение и да се огранича с него. Считаше, че практиките и заниманията на конкретизирани налични тук групи отделят възможността за провиждане от общия поглед и хората остават залутани в себе си. Казваше, че всеки човек носи свое оръдие за пробиване на скали и на какво ще заприлича духовния му път зависи единствено от отдадеността, дори не от старанието. Едва ли правех разлика между двете понятия по онова време, но дори да ме накараше да застана на челна стойка, щях да го послушам. Беше измъкнал сърцето от гърдите ми и го бе отнесъл в някоя далечна пустиня, а сега очакваше да забравя зеещата в мен бездна и да тръгна да го намеря. Всъщност, не очакваше нищо. Учеше ме да мълча, но без съдържание. Аз и без друго не можех да говоря в негово присъствие, затова пък вътрешния ми брътвеж приличаше на абсолютния хаос а той говореше за баланс. "Ако скачаш стремглаво от скала на скала как ще се изравниш за да станеш везна и да отмериш кривото от правото. Поспри се за отдих." Запролетяваше и пътищата към Немрут бяха станали проходими и един ден предложи да се изкачим за да ми покаже нагледно какво има предвид. Винаги правеше така - показваше, насочваше, нагледно, без много да обяснява и вярваше, че зрънцето истина се намира в уловеното от другия, независимо колко е малко или невзрачно. От повече нямало смисъл, защото безкрайния океан на любовта се раждал в зрънце. Достатъчност бе мотото в живота му и приемаше най - различни измерения в различните ситуации. Мъжа ми нае кола, която подозрително приличаше на стар руски луноход от някоя завоевателна акция на извънземни - нито джип, ни пикап, с вериги като на танк по гумите и особена, допълнително монтирана "каска" отгоре, под която инсталирахме Ванесса. Чудех се дали такова приспособление предпазва от честите ерозирни каменни дъждове или мините по пътя, но без много да мисля се качих и потеглихме. Немрут е отдавна застинал вулкан, чийто кратер бил с височина около 4 000 метра, но поради честите вътрешни изригвания и разрушения се е смъквал многократно и днес най - високата точка наброява 2935 метра - Сиври тепе. Бил е активен за последно от 1411 до 1441 година и оттогава спи. Езерото Ван е образувано от застиваща лава с високо содено съдържание, примесено със солени води и представлява чудата гледка със своите сини и бели ивици, които плуват паралелно и никога не се смесват. Водата е мекичка но мазна и къпещите се в нея имат неприятното усещане за полепване. Кратера е с основа около 40 кв. километра и се нарежда четвърти в Европа и шестнадесети поред в света. На повърхостта му има 5 големи езера и множество малки гейзери, дълбоки и тесни отвори за лава и 6 големи пещери. Най - голямото езеро върху кратера е с дълбочина 155 метра и площ около 15 квадратни километра и е с 2247 метра надморска височина а езерото Ван - 600 метра надморска. Голямото езеро носи името на кратера и има сладка вода, бистра и пивка, без мирис, цвят и вкус, и в дълбините му живее особен вид шаран, също без мирис и вкус. Второто по големина езеро в близост до първото е с температура на водата 40 градуса, която в летните месеци достига до 60 и водите са лековити, често ползвани за цяр за ревматизъм. Малките езера са свързани помежду си с подземни канали а в началото са били едно цяло и представляват интересна графика на езерната карта - като синджир, обрамчил основното езеро, но без да му тежи. Най - малките понякога пресъхват по време на летните горещини и се раждат на есен с дъждовете или напролет с разтопяването на снеговете. На около 160 метра на Изток от езерцата се намират интересни пукнатини с водни изпарения. Те не са магмени пари а резултат от подпочвени води, загрети под повърхността. С тях лекуват асма, бронхит и бъбречни заболявания и наоколо винаги има хора. Шестте пещери не са по - малко интересни - с ширина 3 метра и дълбочина около два средно, те са своеобразни фризери, разположени в гънките на кратера и около входовете им въздуха е хладен до студен и представляват чудни места за почивка в топлите дни - като самородни природни климатици, разположени около най - горещите точки на вулкана. Една от тях днес е почти затрупана и има тъничък отвор, през който се вижда вътрешността и, цялата покрита с лед. Ирис подхвърли, че природата си знае работата - дори в огъня пази своя живот, но е безсилна срещу възможността за свеж полъх и ако някой се чувства изпепелен, достатъчно е само да поиска да се измъкне от пепелищата и да диша. Кратера е покрит с дебел сняг 4 или 5 месеца в годината и е чудесен терен за зимни спортове, има построена писта с дължина 2517 метра, всички необходими съоръжения и лифт и дори тук, в това забравено от Бога място не липсват туристи - понякога срещахме китайци, иранци, французи, италианци и други, а около езерцата открихме палатков лагер на един дружелюбен англичанин - геолог, разположен там от години. Ученият изтеглил имуществото си от Лондон в Турция, купил си джип, съоръжения и палатка и се заселил на вулкана. Местните хора му носеха провизии от града и селата и му помагаха да оцелява а той изглеждаше щастлив и омиротворен, както всеки човек, намерил дома си. От висините на кратера гледката бе изумителна - погледа тръгва от низините и странното езеро Ван, минава през острова в сърцевината му, изкачва се по Сюпхан планина и стига чак до Арарат - бялото великолепие на света. Земните гънки - пламтяща лава преди столетия днес бяха гостоприемна земя, грижовно обгръщаща всеки посетител, аз докосвах пръстта и с ръце а в мен си прокрадваше път усещане, като че земята говори чрез допира и влива по вените ми отдавна забравен шепот. Или стон...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...