Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 393
ХуЛитери: 7
Всичко: 400

Онлайн сега:
:: ZAGORA
:: abonat
:: Lombardi
:: NadiKa
:: Albatros
:: Patrizzia
:: Hulia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо до едно мъртво птиче
раздел: Разкази
автор: Solara

Здравей, Птиче,
....И прощавай, че те убих!
Не бях аз, а любовта на другиго към мен. Думите, които изрекох се стовариха като Дамоклев меч над клетата ти главица и те накараха да замлъкнеш завинаги.
Oттогава станах много пестелива на думи. То и никога не съм била от най-приказливите.
Обичах да седя покрай него, когато ловеше риба на реката. Беше ми казал, че трябва да седя спокойно и мълчаливо за да не се плаши рибата и аз слушах.Можех да седя с часове и да чопля с клечка пръстта, строейки планини и каньони за забързаните мравки.Само и само да съм там - до него.Спокойствие.
После мълчах, когато ме водеше да ми показва бебетата в родилното – да не се събудят. Бяха мънички и беззащитни – розови пашкули, промлясващи в съня си. Миришеха много хубаво. Топлина.
Мълчах, когато слушахме музика.Той обичаше много песните на Аспарух Лешников и ми пееше, подрусвайки ме нежно на коляно.Понякога танцувах стъпила върху обувките му.Нежност.
Винаги, когато съм имала проблем ме е съветвал.Имаше тежък характер, но не и за мен. Дори и гласа му се променяше по време на общуването му ...с моето мълчание.Сигурност.
Времето ни се изплъзва бързо и неусетно.Аз порастнах.Животът ме подхвана във водовъртежа си. Избягах далече-далече, продължавайки да мълча.Забрава.
Помниш ли онази нощ,Птиче,помниш ли? Нощта, в която ти се върна.Уплаши ме до смърт и в страха си се нараних. На другият ден разбрах, че е починал.Не знаех. Не помня вече, дали му казах, че го обичам.Просто стоях там, в тъмното мълчейки, а кръвта се стичаше бавно по крака ми.Сбогуване.
Вчера слънцето беше огромно и оранжево, но някакси студено, надвиснало зад декора гора-река.Гледах го известно време мълчаливо за да ти разкажа.Стана ми много мъчно и ме доядя, че съм такава страхливка.Самота.
....
Дали не съм толкова студена, че да не мога да намеря никога подходящите думи?
Искам да говоря,Птиче, искам да говоря сега, но не знам какво да кажа...просто не знам.


Публикувано от Administrator на 05.11.2011 @ 11:18:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Solara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 19:52:51 часа

добави твой текст
"Писмо до едно мъртво птиче" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.