автор: vesan

В очите нейни слънце не сияе,
от устните коралът по-червен е,
от преспа сняг по-тъмна е гръдта й,
и черни са косите разпилени.

На бузите червено-бели рози
не са стаили своя крехък цвят.
Ухае тя, но съм познал от този,
парфюми с по-изтънчен аромат.

Гласът й гали моя слух, но зная,
че музиката има по-приятен звук.
И как върви богиня не гадая,
но знам как стъпва мойта мила тук.

И все пак, мисля, че по-ярко свети
от всичките жени до днес възпети.


William Shakespeare

My mistress` eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips` red;
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head;

I have seen roses damasked, red and white,
But no such roses see I in her cheeks;
And in some pérfumes is there more delight
Than in the breath that from my mistress reeks.

I love to hear her speak, yet well I know
That music hath a far more pleasing sound.
I grant I never saw a goddess go;
My mistress, when she walks, treads on the ground.

And yet, by heaven, I think my love as rare
As any she belied with false compare.