Имаме си ний момченце,
то пък има си меченце.
С него става, с него ляга,
ах, как таз обич му приляга.
Колката е със очички сини,
а мечето с бузки сладки, като млини.
Двамата са вече неразделни,
с тях са радостите наши безпределни.
Ще отлитнат бързо детските години,
споменът за тях ще идва, сякаш през пъртини.
А мечето на прегръдка пак ще се надява,
и ще чака от момчето сладката му врява.
26.10.2011
Любомир Николов