автор: Light

Дълго се търсих във другите...
Сега се вглеждам в себе си...
Какво душата ми, сърцето ми желае?
Отвред омразното ограбване.
Аз извор ли съм?
Не ще ли да пресъхна.
Имам ли вода да напоя и следващия....жаден,
гладен...за грабеж,
не от нужда.
В това кошмарно блато,
Радостта и Любовта, не ще я бъдат.
Всички ще поискат Възнесение...
Но накъде? – във ада или в рая.
Една душа прошепна:
-Его, което не иска да умира.
И друга някоя,
протегнала ръка за милостиня...
към народа...
Но, уви...
-На жабите във блатото каква е песента?
-Каква любов, имат те, към милиардите деца, които раждат?
-Стават за вечеря...
Така и аз.
Храна за другите избрах да бъда.
Напускам го това проклето блато...
Във мечтите си...
Така сме озверели всички.
Нито миг не може да се чака.
Не разбирате ли, че сме братя?
Но, уви...
Такъв ни е бащата.
От човеците, не чакай милост, нито лепта...
Ни жълъд даже...
Ако можеше в гората да се скрия...
Сто хиляди години човеци да не видя...
Ако можеше...

14:14ч. 03.11.2011г.