Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 158
ХуЛитери: 4
Всичко: 162

Онлайн сега:
:: Oldman
:: BoboDux
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩе тичаме
раздел: Разкази
автор: utopiangal

Искам двамата да бродим из сърцето на София, ей така. В момент, когато Слънцето е на път да залезе. И ще се държим за ръце, докато тръпката от допира не дотегне. И ще тичаме, тичаме, тичаме измежду колите… и нека бибиткат - влюбените ни сърца ще са безразсъдни и смели, а усмивката ще бъде на невинните ни лица.
Ще е красива и бяла, защото любовта ни ще е чиста. В сърцата ни ще е тихо и спокойно, а дълбоките ни очи ще гледат в далечината и ще поглъщат динамиката сякаш я виждат на забавен кадър. Минувачите ще са ни чужди, защото няма да разбират любовта ни, няма и да я забележат дори. Ние за тях ще сме бездомни, но душите ни ще са топли. Нозете ни ще изглеждат безпътни, но ще знаят посоката по-добре от умовете ни. Ще спрем внезапно. Животът отново ще продължи в пълната си сила. Тогава обаче ще потъна в очите ти и отново всичко ще стане плавно. Слънцето почти залезе. Все още чувството от любимите ръце в косите ми не ме измаря. Защото аз усещам бледен допир от ангел, а не силните ръце на граблива птица. Ще извадя апарат и ще запечатам момента. Ще е размазана снимка. Някой ще я нарече грозна – аз ще кажа ‘абстрактна’. И ще я обичам. Както теб обичам. И ще я пазя до леглото си, както теб пазя в крехкото си предпазливо сърце. И когато мисля за нея, няма да успявам да избягам от благата усмивка, както мисълта за теб, която не позволява душата ми да остане безразлична. Тя трепва, тя обича. Тази снимка ще е една от многото за света, но за мен ще е различна и значима. Както ако гледаш от космоса ти си една от многото цветни точки, придаващи облика на Земята. За мен обаче си най-прекрасната, най-пълната точка. Ти си дъга. Ти си всички багри. Снимката ми ще е странна. Както теб. И когато се разделим и тебe те няма, с нея двете ще бродим из София…ей така. В момент, когато Слънцето отдавна залезе.


Публикувано от alfa_c на 03.11.2011 @ 22:18:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   utopiangal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.02.2025 год. / 14:12:05 часа

добави твой текст
"Ще тичаме" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.