автор: utopiangal

И небето бе по-синьо.
И тази песен ме караше да плача.

Обичах тази блуза…защото на теб ти е любима.
Тази шега ме разсмиваше.
Пролетта бе красива.
Обичах да пиша.

След това стана тъжно.


Небето сега е по-бледо.
И тази песен не я слушам.
Лилавата ми блуза е под леглото. Събира прах. Няма да я облека.
Не знам как се сещам още за тази шега. Не ме разсмива.
Сега есента е жълта. Сигурно е красива. Но душата ми не трепва.
Вече не мога да пиша. Страданието от липсата ти не ме вдъхновява.

Предполагам, че те преживявам.