автор: Pobeditel

Посветено

И в този стих ще съм откровен.
Дойдох тук да те спася от ада,
за да обикнеш единствено мен
и повече никога да не страдаш.

Да бъдеш несравнимо любима,
с вълшебна енергия погалена.
Да бъдеш щастлива и значима,
за вечното чувство разпалена.

Да знаеш, че винаги си ми мила,
че ти си най-чудесното момиче.
Да получиш топлина и закрила
и все по-силно да те обичам.

Да си доверие, дъх споделим,
за добър и прекрасен свят зов
и чрез всеки миг незабравим
да пребъде великата ни любов.

Заедно сме живот и причастие.
Вярваме в творческото начало,
с душите си в него участваме.
Обичаме се, усещането е цяло.