автор: zaltia

Днес отборът славен, на зайчетата сиво- бели,
ще играе на финала, пътят си към купата поели.
Мачът тежък сбира, всичките животни на гората,
хвъркати, скачащи и водни, ще се радват на играта.

Хитрата лисана, с поклон щедро обещава,
победителите- на вечеря да гощава.
И на зайчетата изведнъж, секна им играта,
поуплашиха се- не искаха вечеря със кумАта.

Кумчо Вълчо пък облиза се комично,
и пред всички гладно изръмжа:
- И победители, и победени лично,
със целувките си... аз ще наградя!

И тогава изведнъж играта просто спря...

Баба Меца се ядоса, и от публиката изкрещя:
- Играта искам аз, нормално да върви!
Вълчо да изчезва! Лисо, тръгвай си и ти!
Зарадваха се всички, а мачът продължи.

Но не щеш ли, във разгара на играта,
пробва Ежко, гол да вкара със главата.
За беда, не успя добре да прецени,
и топката в бодлите остри се заби.

Нова топка свраката донесе,
и изгубеното време, с хронометъра засече.
Ежко то се знае, бе изгонен,
и напусна той стадиона недоволен.

Мачът тъй оспорван, към края си вървеше,
а резултатът равен, два на два стоеше.
Но ето че Сивушко, сам отбраната проби,
шутира силно, във вратата топката заби.

Гарванът отсъди гола, мачът прекрати,
купата на Зайчетата връчи, и всички поздрави.
Баба Меца с моркови, дългоушковците награди,
а Вълчо и Лисана, слушаха гората как ехти.