| Ирис.
2005
Пристигнахме в къщи доволни от хубавата разходка и добрия медицински резултат, приятно уморени от пътешестване и изпълнени с хубави спомени. Времето бе меко, снега се сипеше като в пухкава зимна приказка и изпълваше сърцата ни с красота. Терористичните атаки бяха понамалели и G. купи малка дървена шейна за Ванесса с която дълго обикаляхме заснеженото крайбрежие и чудната долина под вулкана Немрут. В тихите вечери след някой хубав филм във военното кино седяхме обвити в топли одеяла на терасата, отпивайки ароматен чай и се радвахме на споделеност и обич. Смеха и шегите в дома ни се бяха завърнали, малкото ни момиченце растеше и пакостеше и аз се чувствах най - щастливия човек на земята. Снабдихме се със ски оборудване и често посещавахме новопостроената военна ски писта и макар никога да не се научих да управлявам тези чудатости и най - често ползвах шейна, чистото докосване до смълчаните борове и планината ме зареждаха с вдъхновение и живот. Научих се да рисувам без четки и моливи - едно астейменче от отряда на мъжа ми даваше уроци в дървената хижа на ски къмпинга и търпеливо показваше как се разпръсва облак настърган графит върху бяла хартия с дъх или плетени ръкавички. Новите усещания нямаха край и очаквахме всеки ден изпълнени с любопитство и радост. Дни преди мъжа ми да се върне на работа излязохме към центъра на градчето да видим какво ново в любимия ми дюкян за сувенири. Веднага се прехласнах пред висока статуя, изработена от единствен къс дърво и масичка "Деве башъ" (камилска главичка) която представляваше нещо наистина уникално - красива плетеница от изрязани и резбовани крачета, сгъващи и разгъващи се като хармоника в кръг и също бе изрязана от едно парче дърво и служеше за поставка на синия или можеше да се съчетае с изрязано кръгло стъкло. Докато опитвах да се пазаря за цената съзрях G. в дъното на магазина, силно прегърнал някого. Човекът носеше дълго сиво палто с качулка, каквито тук слагаха само "сивите вълци" и не виждах лицето му. Приближих но те не се пускаха един друг и видях че са просълзени. Любопитството ми нарастваше но чаках безмълвно и накрая мъжа ми го пусна. Другият мъж сведе глава и застина, докато ми го представяха: "Ирис".
Ирис... Просто Ирис. Име, което цял живот няма да забравя.
- Това е жена ми - Меги. Можеш да и говориш...
Качулката се отметна назад, няколко абаносови къдрици се спуснаха по раменете му и пред очите ми грейна най - красивото лице, което някога съм виждала. Високо чело, издължени, дълбоки очи с цвета на спокойно небе, снежно бяла кожа, изящен нос и добре очертани меки устни, които се раздвижиха и дочух:
- Трябвало е да съм Идрис, но майка ми ослепяла, докато ме очаквала, затова ми дала име - Зеницата ми, очното ми бебе.
Гласа му беше толкова тих, че едва го чувах, за секунда ме погледна, изчерви се и отново заби поглед в земята. Сервираха ни чай, напазарувахме, поговорихме а Ирис през цялото време мълчеше. На път за в къщи G. ми разказа, че това е необикновен човек, когото много цени. Бил в отряда му в Измир - най - тихия и безпроблемен войник, по - късно случайността ги срещнала в Хаккяри, където Ирис не веднъж спасявал живота му и винаги се оказвал в точното време и място за да му бъде в помощ. Никога не говорел излишно, бил смирен и отдаден и били най - близки приятели. Между тях нямало тайни и преживели много неща, заради които един ден по детски решили да запечатат другарството си с кръвния знак на клетвата и се побратимили - акт, който не разбирали съвсем, но ги сближил за цял живот. Мъжа ми знаел, че родното място на момчето е някъде тук но не смеел да го потърси - около него плувала странна тайнственост, която държала далече всички хора. Ирис живееше сам в една землянка не далече от Татван, в близост до селото на родителите му, починали преди години от замръзване. Селяните ги намерили мъртви и ги заровили на двора в снега, за да го дочакат а той ги погребал, оставил семейния дом на по - големите си братя, построил за себе си малка къщичка на брега и заживял в нея.
- Вече няма да те мисля. Ще му кажа да те наглежда и придружава навсякъде, особено в пътешествията ти по селата със Зина.
- Хубаво. Не ревнуваш ли?
- Не и от него. Той е истински.
Ревността жегна мен. Осъзнах, че съпруга ми го цени повече от мен дори и се зачудих що за птица е. Наистина изглеждаше странно и никак не се вписваше в образа "кюрд". За да го опозная приготвих вкусна вечеря по български и останах изненадана как на Портала никой не прояви интерес да го задържи заради облекло и произход а с усмивка го пуснаха да влезе. Донесе ми книга - "Руми". После цяла вечер мълча и когато сервирах кафето тихичко ни почете от нея. Откъсите които беше подбрал бяха изумителни и...
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от alfa_c на 03.11.2011 @ 12:40:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Извезани души, XVI част" | Вход | 22 коментара (101 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XVI част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:18:54 (Профил | Изпрати бележка) | Когато ученикът е готов, учителят сам се намира.
Чета :))) |
Re: Извезани души, XVI част от joy_angels на 17.11.2011 @ 18:04:15 (Профил | Изпрати бележка) | Аз не чета 1001 нощ.
Аз съм в 1001 нощ.
Ако тази книга излезе един ден, ще бъде сред любимите в библиотеката ми. А тя е голяма. Но за теб ще има място, Меги. Достатъчно място.
Знаеш ли, страх ме е вече, че разказът ти един ден ще свърши :))) |
Re: Извезани души, XVI част от anonimapokrifoff на 03.11.2011 @ 13:47:26 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, великолепно написан текст! |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 03.11.2011 @ 14:04:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://www.youtube.com/watch?v=HVWDDWk1S54&feature=channel_video_title
това е музиката, спомената тук...
ползвах я за клипчето със снимките ми от най - чудното място на земята... |
Re: Извезани души, XVI част от kasiana на 03.11.2011 @ 14:29:36 (Профил | Изпрати бележка) | Аплодисменти!!! |
Re: Извезани души, XVI част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 03.11.2011 @ 15:56:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | “Затвори очи и ще прогледнеш,
спри да се вслушваш и ще чуеш истината”
(Даоистка коана)
През 2004-та пишех различно и искам да ти покажа това, макар да не харесвам самоцитирането и по принцип го избягвам:
Къде ли не търсих? Ти бил си във мене.
Навсякъде рових, в душата си – не.
Сълзата си и песен, и зов за летене,
и лятото в мене – с очи – брегове.”
Много близко ми прозвуча. Благодаря за възможността да прочета!
|
Re: Извезани души, XVI част от kris_krispo на 03.11.2011 @ 16:03:46 (Профил | Изпрати бележка) | Да ти кажа,тази музика и мен би ме депресирала.:)
kiss
|
Re: Извезани души, XVI част от krasavitsa на 03.11.2011 @ 17:00:55 (Профил | Изпрати бележка) | Чела съм за такива същества като Ирис. Те са отвъдни през целия си земен живот, сякаш за да ни покажат непостижимата красота на други светове. Интересно, че се раждат най-често по онези земи. Имала си щастието да го срещнеш.
Поздрави, чудесно е. :) |
Re: Извезани души, XVI част от voda на 03.11.2011 @ 17:19:51 (Профил | Изпрати бележка) | И все по-интересно става!
Дано има още много за разказване!
Привет! :) |
Re: Извезани души, XVI част от mariq-desislava на 03.11.2011 @ 19:29:58 (Профил | Изпрати бележка) | Твоето щастие не е Тук, но ти го знаеш. |
Re: Извезани души, XVI част от nironi (nironi@mail.bg) на 03.11.2011 @ 21:47:53 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, когато в самотата ти се появи човек и стори с нея нещо качествено ново ))) да, не обичам самотните самоти, здравей, secret_rose! |
Re: Извезани души, XVI част от Haramiata на 04.11.2011 @ 10:44:44 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми харесва! Благодаря! Влизам в страничката и все едно, че с мен се случва ...
Струва ми се, че има една друга "сигнална система". Нали ги знаем иначе- първа и втора. Втората - обслужва словесното общуване. Явно има и друга, да я наречем трета, макар че всъщност е преди първата. Това е може би една система за универсално общуване. За което човек дълбоко копнее. За което може и да не подозира. Но няма по- голяма радост и удовлетворение от общуването чрез тази система. Считам, че хората, които наричаме аскети и не виждат хората като мъже и жени, общуват пред всичко чрез нея. Лесно е да се сбърка, или смеси едното с другото. Реално доста си приличат, но никак не са еднакви, или дори близки. |
Re: Извезани души, XVI част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 04.11.2011 @ 12:07:24 (Профил | Изпрати бележка) | Само мога да ти благодаря,че чрез твоите разкази опознавам един по-различен свят!
Сърдечни поздрави:) |
Re: Извезани души, XVI част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 04.11.2011 @ 15:30:47 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Това...си е един сериозен и добър филм,който сигурно в някакъв времеви момент сигурно и ще се направи и ще отвее хиладаиеднанощните листопади като едното нищо! Пожелавам ти от сърце още много вълнуващи и сити от щастие епизоди, които...ние разбира се с удоволствие ще следим.:) А този Атилла наистина си го бива! Обслушах го порядъчно и моят фаворит също е клипа,който е дала Сребърната. А това направо ме попиля..:
http://www.youtube.com/watch?v=_YiHEualcmI&feature=related |
Re: Извезани души, XVI част от zebaitel на 04.11.2011 @ 18:26:14 (Профил | Изпрати бележка) | Все по-интересно става! Ума не ми го побира как си го държала всичко това в себе си досега! А може би точно това е необходимо-да се научим сами да управляваме чувствата и стремежите си, без да занимаваме околните! Аз не го мога, но твоята душа е толкова необятна, че сякаш е способна да побере всичко!!! |
Re: Извезани души, XVI част от zaltia на 04.11.2011 @ 21:46:34 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си невероятна Меги....
|
Re: Извезани души, XVI част от sia на 05.11.2011 @ 12:33:20 (Профил | Изпрати бележка) | Чета всички текстове, вече ти писах.
Сълзите наистина са дар на изкуплението при определени
хора, дано са те споходили...
Благодаря. |
Re: Извезани души, XVI част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 05.11.2011 @ 17:50:46 (Профил | Изпрати бележка) | Намери добър преводач с английски и го пращай в някое голямо издателство, ще го глътнат като топъл хляб... |
Re: Извезани души, XVI част от secret_rose на 06.11.2011 @ 17:13:52 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много моля всички, които влизат в този пътепис - не слагайте линк към него другаде, особено във Фейсбук. Молба..
Аз искам да го има само в Хулите... затова избрах да го пускам само тук.
Спирам публикуването на останалите глави и тук обаче. Не беше добра идея да го пиша изобщо.
Благодаря ви. |
Re: Извезани души, XVI част от elsion (negesta@gmail.com) на 06.11.2011 @ 22:36:26 (Профил | Изпрати бележка) | "Свивах се на кълбо от емоции под заснежения прозорец на шестия етаж, не виждах и не чувах нищо и пишех, пишех по салфетки, късове вестници, тетрадки или направо на стената в кухнята и изваяните образи все повече ме изумяваха. Не бяха слова за нещастна любов - такава на практика нямаше, нито за щастлива - каквато също. Бяха за нещо, чието присъствие долавях но не разпознавах, сякаш булото на забравата го обвиваше далече от ума ми или просто не беше родено и обърканото ми съзнание търсеше в необятността на нищото."
Нямам време, и въпреки това да знаеш, че те следя... А по-горният пасаж ме изуми не за друго, а защото за първи път виждам някой да напише онова, което често се случва и с мен, на пристъпи - точно, ама точно такова.
Прекрасна е душата ти, Сикрет. Много светлина от мен ... и сила. |
| |