автор: tanyaivanova

Животът-люлякова пъпка
разцъфва в пролетния ден
и правиш първата си стъпка
на този свят съвсем зелен.

Омайва розата прекрасна
с червената си красота,
но пипнеш ли я е опасна-
убожда те жестоко тя.

Но розата е сам самотна,
нещастна в своите бодли
и плаче росна тя сиротна,
че щом боде те я боли.

Но в свойта горест не пълзи,
а гордостта крепи леда.
Сълзи ли?-туй не са сълзи,
а капки утринна роса.