автор: CheGuevara

Тихо,
тихо е във гората.

Отдавна спят
и таралежите,
и мечките,
и змиите.

А леденият дъх на зимата
попари
листи,
цветя
и птици.

Скова реките.
Слънцето прогони.

Такава тишина,
страх да те хване.

Единствен пъстрият кълвач
със острата си човчица
пробива,
разкъртва тишината
и чука,
чука в сънищата
на гората:
„Не спете, братя,
погледнете,
все още можем
да преборим
зимата
на мрака...“

Ружа Велчева