автор: angar

Драга ми приятелко!

Какво хубаво (трето по ред!) писмо си ми написала!
И красива си, и начетена, и умна!
Досега не гледах Шоуто на Слави, нямам време за тъпотии, цинизми и стари вицове, но от днес започвам да го гледам с очакване да те видя в предаването “Хубава и умна” – сигурен съм, че ще ги размажеш!

“Аз съм убедена, че живея на хубаво място и в хубаво време.”

Напълно си права! Ето, споменаваш книгата на Абу Осман ибн-Бахр за скъперниците. Доколкото си спомням, много страници в нея са посветени на пестенето на водата – нали е за арабите. Веднъж с водата се измиват, после с нея поят магаретата (и какво да правят жадните добичета, пият), после с останалата част правят незнам какво си и не знам защо си. Икономия до капка! В сравнение с пустините мястото, на което живеем, е рай. А и времето, в което живеем, е съвсем друго. Имало ли е в предишни времена такива нежни и галещи копринени дамски превръзки, такива ефикасни шампоани против пърхот, такива хапчета против запек – всичко онова, с което нонстоп ни заливат от екраните? Така че и за мястото, и за времето в което живеем, си напълно права.

(Но най-запомнилият ми се образ на скъперник не е от тази книга: “Той бил такъв скъперник, че ако на филията му с мед кацнела муха, хващал я и не я пускал, преди да оближе краката й!”)

От друга страна се замислям - за нас времето е хубаво, но хубаво ли е то за стотиците хиляди безработни? За децата, които остават без образование? За тези, които доживяват старините си в мизерия, с доходи много под прага на бедността? За тези, които отново боледуват и умират от болести - от болести, които в страната ни бяха изчезнали? Защото равнопоставеноста, безплатното образование, безплатното здравеопазване, правосъдието – останаха в миналото.

Да вземем за пример мене. Аз, и в преносен смисъл, и буквално - съм роден в гората. В многодетно бедно семейство на колибари. Но имах възможност да стана летец, да летя в небето, а друг от нашия полк стигна и до космоса. А сега “пиленцата” още след раждането ги разпределят по кафези – по детски градини, а после по колежи, в зависимост единствено от платежоспособността на родителите им. А някои въобще не могат да тръгнат на училище. И от това, от платежоспособността на родителите, още от ранно детство се определя и съдбата им. Но няма ли равнопоставеност, няма справедливост. А “Като няма справедливост, пикал съм ти на байрама!”, както обича да се изразява едно наше малцинство.

И съвсем не си права в това, че “българите все намираме от какво да сме недоволни и да се оплакваме.” Оплакват се гърците. “А ние търпим, позорно търпим!” – както е казал поетът. Стачкуват гърците, крещят, викат, хвърлят коктейли “Молотов”, пък току се усетят: “По-тихо, да не събудиме българите!” Защото не денят на будителите, а денят на приспивателите на народа беше вчера. И ти сякаш се явяваш една от тях – с опитите си да му внушиш, че бил най-добре, че бил отличникът на Европа. Той е на дъното, с лице в тинята, но ти му внушаваш, че трябвало да бъде щастлив, защото “потъваме бавно, неусетно почти”. За разлика от други, които много бързо можело да се смъкнат от върховете до повърхността на езерото.

Разсъждаваш за дарителството. Но повечето хора нямаме възможност да бъдем дарители. Освен това ако имаме нужда от помощ, приемаме я без това да накърнява гордостта ни. Както и сами помагаме безкористно и от сърце. Както винаги в България са си помагали познати, роднини и съседи. А дори и ти, въпреки “оригиналните” си разсъждения, накрая казваш, че не можеш да не помагаш. Ще ти се въздаде – ако не на този, на онзи свят! Защото единствено с добрините, които правим, заплащаме мястото, което заемаме на този свят. И макар привидно нито едно добро дело да не остава ненаказано, в действителност не е така - едно добро дело винаги поражда друго добро дело.

Не споделям обаче мнението ти, че дарителството трябва да остава анонимно. Напротив, то трябва да се обявява, за да служи за добър пример. Не от този, който дарява, а от другите. Но то така и става - не дарителите сами се афишират, обявяват ги фондациите, които получават даренията.

Като заговорихме за дарителство, сетих се че има нещо, което съвсем не мога да го разбера. Ето, на Гърция опрощават (= на “даряват й”) 150 милиарда евро. Но тя не знае дали да ги приеме, иска да прави референдум по този въпрос. Какво искат да кажат гърците? “Не щем ви нито меда, нито жилото!” ли? Или “Не искаме да ни дарявате 150 милиарда – ако ни дарите 300 милиарда, само тогава ще ги приемем!” Ти какво ще кажеш?

Оставам в очакване на следващото ти писмо!

Ангар.