автор: secret_rose

Сетива. Операцията.
Мардин, Анкара
2005

"Ние ще го предадем на децата си а те - на своите деца и то никога няма да умре"
Kahlil Gibran

Руси бе седнал по турски върху шарено килимче със забит нос в купа плодове, въртеше глава на всички страни, сумтеше и подхвърляше по някоя неразбираема дума. Почти можех да видя образите, с които воюва докато отделя сочните зърна на огромна чепка грозде.
- Не ти ли харесва тук?
- Как да не ми харесва, ти луда ли си. А ние у наше село си мислим, че живейм!
Преметнах през лицето си тъничкия извезан воал на роклята, с която ме бяха пременили - красиво творение на източното изкуство и посегнах за фурма. Седяхме в подземна зала със стени, изографисани на ръка и разглеждахме чудните подобия на икони, фреските и рисунките на лалета и рози по облия таван, нежно обграждащи едно светещо златно око. Надолу от окото се спускаше тежък синджир с форма на няколко увити една около друга змии а последната бе захапала огромна кристална капка - полилея, който осветяваше меко водата на малко басейнче, над което Ванесса опитваше да улови някоя от цветните рибки. В големи, оцветени в златно дървени клетки пърхаха безброй канарчета, малки и големи папагалчета и други птички. Зад тях грациозно издигаше снага мраморен балдахин с нежни бели завеси, а около него мрежести паравани закриваха тихия уют и мекотата на куп възглавнички, нахвърляни по пода. Навсякъде имаше каменни светилници с ароматни свещи, индийски пръчици, тесни високи масички за напитки, ниски с дърворезба, с пълни фруктиери по тях и из цялата тази приказна идилия като светулки щъкаха момчета с извезани елечета и наглеждаха чашите ни. В мен бушуваше буря - това бе дом на сина на чичото на Бериван - тънещ в разкош като в приказка на Шехеразада, а нещастната му племенница мръзнеше в някакво планинско село сред непознати. Знаех, че навярно няма да имам друга възможност да се докосна до подобна красота и исках да изживея гостуването истински, но мислите не ми даваха покой. Тъкмо отворих уста да разваля удоволствието и на брат ми, когато вратата се отвори и влязоха мъжа ми и домакините.
- За нашата принцеса - промълви чичото и ми поднесе красив букет бели рози, който щом докоснах се разпадна в ръцете ми и цветята се посипаха около мен като нежен дъжд от листенца и аромати. Едва успях да ахна и...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...