Ти превзе сърцето ми, с любов го изпепели,
захвърли го на клада, от страст да гори.
Без теб в тази тъмна и студена нощ страдам,
мисля и премислям, времето назад да върна искам.
Моят глас те вика непрeстанно,
молейки се твоят поглед да ме изпива постоянно.
Моите очи се пълнят със сълзи,
моето сърце по теб кърви.
Освен в теб, мили мой, в никой друг не вярвам.
Защо ме остави да се надявам,
защо ме остави да страдам,
защо ме погреба, защо ме прокле да те чакам.
Покажи ми смисъл без теб да живея,
къде да търся любовта, щом си с нея.
Казваше ми "немога да те обичам",
но аз продължавах след теб да тичам.
Твоите силни чувства към друга са насочени,
аз те обичах, това попречи ни.
Моето сърце все още на теб принадлежи,
ако някога решиш при мене се върни!