автор: secret_rose

Руси. Диарбакър.
2005

- Меги, няма се плашиш, всичко е загубено.
Аз просто бях на седмото небе от щастие. Ако има човек на тази земя, когото наистина обичам повече от себе си, то това е Руси - по-малкия ми брат. Ведро същество, което на пръв поглед изглежда сърдито на света, но съумява да внесе радост и усмивки и в най-закоравялото сърце. Обикновено център на внимание навсякъде, бе свикнал да говори много и предимно хуморески, обърнати единствено към него. От както се роди в един напечен първоюнски следобед, малко след шестия ми рожден ден и ококори любопитни черни копчета към мен та чак до днес това момче е душата ми в пълния смисъл на думата. Бях увиснала на врата му и през сълзи се смеех на опитите му с дърдорене да си поеме въздух:
- Трябваше да ме предупредиш да не нося багаж, че ти трябва някой да те остърже от автогарата и да те отнесе у вас.
Небрежно елегантния му вид ми припомни случка преди години, когато на сутринта след абитурентската му нощ отидох да си го прибирам и го сварих сериозно съсредоточен да опитва да напъха сакото си в джоба на панталона и се оплакваше, че някой искал да го обеси. Смъкнах завитата около врата му вратовръзка и по целия път до нас слушах как света се е напил и опитва да го събори, макар че целия ухаеше на уиски за което получих оправдание, че се е поливал с бутилката да му расте косата. Днес носеше кадифена шубичка, панталонче и черна ризка, и изглеждаше по-красив от всякога. По пътя ми разказа за 24 часовото си пътуване. Седял до мъж, който през целия път джвакал дъвка и на приблизително стотина километра от Татван автобуса спрял за да качи овчар и двадесетина овце, замръзнали насред пътя. Оказало се, че агънцата са доста разговорливи и Руси не беше скучал. Ванесса го гледаше подозрително докато накрая не заджоголи на бебешки и мисля се разбраха.
- Дека го царствения? М?
- В болница е.
- Как тъй?
- Падна по гръб и се удари.
- Винаги съм твърдял, че лъвовете само външно приличат на котки.
Посетихме мъжа ми в болницата а до два дни дома ми бе препълнен с цветя и съчувствени картички. Остроумията на брат ми помогнаха в голяма степен да понеса случката леко и да забравя за горчивата утайка от последните си съмнения. Остана с мен до изписването на G. който бе получил два месеца болнични за възстановяване и заедно решихме щом стане възможно да се разходим до Мардин преди да заминем за Анкара за операцията на Ванесса. Джерен ни посети заедно с астеймена и други колеги на мъжа ми и обявиха дата за годеж а после около час разговаря надълго с мъжа ми в кухнята, което не убягна от зоркото око на Руси.
- Има ли причина да разбия нечий нос?
- Не.
- Значи твоя, щом не казваш.
- Не знам какво става, остави ме на мира. С нас всичко е наред.
Обаче не беше наред.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...