автор: secret_rose

Съмненията.
Татван, 2005

Старият картал на Зина бавно си проправяше път в мъглата по каменистия терен след Битлис. Парното не работеше и аз зъзнех на задната седалка, увита в две одеяла. Мислех за Ванесса, която оставих на грижите на Нехир и се надявах да ме дочакат без произшествия. Движехме се бавно в дълбоката киша и автомобила непрекъснато кашляше и скърцаше, сякаш всеки момент ще се откаже. Наоколо се ширеха безкрайни бели полета, тук - там белязани с ръбести сиви скали които се умножаваха с наближаването на селото.
- Това са каменни тарли, Аллах тук е посял само камъни и даже мъх не вирее - изцъка с език Зина и запали поредна цигара.
При предишното ми посещение не бях забелязала "посетите камъни". Цели полета от двете страни на пътя, камък до камък, побити в земята, сякаш натрошени и разпръснати наоколо скали. Абсолютно ненужна земя, която не можеше да се обработва или застроява и тесния прорязан в лицето и черен път свидетелстваше за непосилен ръчен труд. Разпознах първите къщи и се надигнах.
- Няма да излизаш от колата докато не те повикам.
Зина паркира далече от постройките, уви главата си с вълнен шал и излезе. Не разбирах защо е нужна такава предпазливост при положение, че вече съм била тук и познавах тези хора, но тя знаеше по-добре. Скри се между къщичките и аз зачаках. Мина половин час без развитие, после още половин. Не чувствах пръстите на краката си от студ въпреки топлите кожени кубинки, ушите ми пищяха без причина и всяко движение на ръцете ми напомняше чупене на стъкло - сякаш смразената тишина във въздуха бе наситена от хиляди невидими кристалчета. Беше едва обед а слънце не се виждаше и мрачината се спускаше бързо и тежко. Чаках вече втори час и неусетно бях задрямала, когато Зина се появи и ме издърпа от колата.
- Тръгвай, бързо!
- Бериван тук ли е?
- Не знам! Бързо, бързо!
Набута ме в една землянка и ме блъсна върху нахвърляни на земята рогозки.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...