автор: Atavism

Любовта е мъртва.
Убиха я у мен.
Изтръгнаха я.
Изгоря в своя полет.
В най-високата си точка,
като на шега.

Един ден бяхме луди,
разкриващи се…
Не! Натрапващи
без свян целувките си
в лицата на хората
вплетени един в друг
правещи любов по улиците.

На другия…
Трагедия като на кино.
Вървим един към друг
от двата края на улицата.
Като на престрелка,
но не знаех, че ще се убива.

Дали видях тревогата
в усмивката, едва ли.
Бленувах сляпо
да усетя устните ти.
Не разбрах въобще.
Пропуснах всичко.
Плахата прегръдка.
Бързата целувка.

„Къде ще ходим?
Трябва да ти кажа нещо важно.”
Правим две три крачки
заедно или не знам.
„Трябва да ти кажа нещо!
Трябва да ти кажа нещо!
Аз… Аз…”
Останалото не е за разказване.