автор: falco

Сам горих се пак за да забравя
с малката приятелка свещта
в екип работихме си двете досега
плътта цвърчи, реве от ужас
протестира, мята се, пищи, врещи
калейдоскоп от гротесктните гримаси
същинско агне по Гергьовден,
обречено да е желаната цигулка
остър нож във грубата ръка,
поел отдавна функцията на лъка
весела агония, музика от хрипове,
мелодия оцапана е прелестно в червено
с какво заслужила съм аз това?
обидено проплака пак плътта
не ти ли служих вярно досега?
болката не слуша ме обаче,
без да искам дал съм и живот
име, плът, че и собствен глас,
нагло и без мое позволение
флиртува и прегръща сластно
другата, онази болката в сърцето
подарява и без свян и с похот
букет магарешки бодили!
завиждам и със поглед озверял
на мен кой подари ми и един бодил?
влюбени една във друга вече
подмолно съюзени срещу мен
вещици вмирисани от старостта
оплетени във мазна слуз едно в едно
сега ликуват паразитно двете в мен
зурли свински, разравят пепел от тъга
хвърлям се отчаяно във ледена вода
мощната стихия не ще убие ги и тя
мисли паразитни вкопчени са в мен
сбрани са в пиявицата гнусна, жадна
педантична, неумолимата лихварка
трепери да изпие и последния ми
тлеещ хилаво и парцаливо дъх живот.