Завърти ключа под гръдта ми
в ляво, Любов,
и тихо влез в долината ми огнена.
Извърви я от единия до другия край
и обратно.
Научи я наизуст!
Надникни и отвъд нея.
С пламъците й разчисти
тъмните облаци на своя хоризонт.
Пий на едри глътки
топлина и живот,
светлина и хармония,
цвят и вяра.
Разпукни се в лотос!
Запей: „Долината, това съм Аз!
Аз и Долината сме едно!”
И с крилете на орел полети.
Ето така, дишай… Дишай!
Горе сърцето, Любов!
Слънцето вече се показа.