Ято побели сини птици
ме повика да намерим юга.
Не успях. С крилете си нахраних
една гладна полужива пеперуда.
Някой гневно пръсна из очите ми
шепа чужди нерешими мъки.
Не умрях. Добавих ги последни
в дългия си списък от заръки.
Късно снощи есента болезнено
плъзна в капилярите на времето.
Пътят не зави, а просто свърши.
Влакът чака някой да го вземе.