автор: kotyo

Прости ми, море, съгреших,
цяла вечност не се изповядах;
прости, че от тебе се скрих –
като бурен трънлив се търкалях.

Отклоних се, море, възгордях,
по бързеи стръмни се лутах;
младостта ти, море, аз засипах със прах
и името твое напразно припявах.

От твоята сила, море, за крадях,
суетно превръщах я в слава;
и денят – моят корен и смях,
полудял, излиня като плява.

И се лъжех, изтръпнала в страх,
че на криви пътеки засявам надежда;
забравих как някога ризи плетях
от пяна и слънчева прежда.

Но ето ме тук, мое силно море,
косите ми пак натежаха от вятър,
дъх на мокри листа в пълни шепи събрах
и полагам в нозете ти вяра.

Сълзите си – твое тяло и кръв,
ти поднасям сега: при тебе се връщам.
Приеми ме, море! Потънала в грях,
смирено прибирам се вкъщи.