автор: secret_rose

Някъде някой се раздвои.
Времето се отвърна:
с креда от бели съдби прекрои
миналото му смъртно.
С остри дъждовни игли му заши
пътищата към мрака.
Нямаше как да го утеши -
той не го беше чакал.
Той не го беше мечтал
слънчево или зимно.
На кръстопътя си бе му дал
всичко, което мина.
Бе си отнесъл трохица хляб,
щипка сол, и посока -
да се откупи - в земното раба,
и в небесата си - Бога.