автор: Geo

Усещаш ли? Във въздуха трепти
една частица самота.
Присяда в ъгъла на този лист
като ленива утринна роса.

С предобедното слънце ще се изпари
в облак лятна мараня
до този ден, в който ще се прероди
в нови капчици роса.
Вселенски кръговрат, какво да правим..?
Днес си мъничка звезда,
а утре супернова пред взрива изправена.
Затваряш цикъла. И пак, и пак...
До момента, в който с изгрева поникне смисъл
чакал, за да бъде осъзнат:
Ако поне веднъж, поне за миг, си светил
в нечия помръкнала душа
оставил си Добрата песъчинка
в пустинята на този свят.