автор: Valens

Ужасно ми тежи оловото във мене
от минали лъжи, от дните пропилени.

Белег си ми днес, вчерашна вечеря,
а гледам те в унес, защо ли аз треперя.

И тук сме, и не сме, сънувана реалност,
луната ни плете, отново пак прощално.

Оловна самота, куршумена целувка,
затваря се света във мидена черупка.

Оловна сивота, спокойствие измамно,
огромна празнота, илюзия банална.

Открехната врата, танцуващи огньове,
стопени във нощта капчици олово.