автор: nikoi

на Калина дет са уби

Калино моме, тъй нугустрадална:
как падна ма, въх! Пътя ни умери.
Дубре пуне чи туй ни бе фаталну:
и чи ни си бастисала джигеря.

Придставям си как пустата ти убус
щеш тъй напразну да са изфиряса.
Краката - два, ма ма убзема лудус
кат си пумисля как си са аргасала.

Ти викам: по-пулека с алкухоля!
Ма ти инат - магари ду нибету!
Къде въря та питам и са моля
по-бързу да ти мини общу зету!

Иди на дофтур: да даде билешка
(в билешкити баят си спицяйлиска).
Пък сетне си лежи на лява плешка
и десен хълбук - дету ти са иска.

И няма тъй да поркаш та съветвам!
То туй зимята й твърда и упасна!
Чи друг път мож да станиш на парчета
(истествену зависи как ш`са фрасниш!)

Ти викам: стой, нидей да прикаляваш
с ракията, дет йощ и млогу прясна!
Ма ти, кратунка съща, ич ни вдяваш!
Сига си с травма, аз пък съм ти бясна.

Чи избурити ни спичелих - вярну й.
И бях ти убищала пост ду мене.
Да пийниш - да! Ма нямаш никва мяра
(кат сичкуту кратунску насиление).

Сига си стой. Пък аз ти убищавам
дан тъ забрайва селуту, пунежи
на секи туртуар ша разлипявам
плакат, дет сичку живу да разнежи:

"ФНИМАНИЕ! Нидейти кат Калина
да бъдити хиптем куне с капаци!
Върети там, дет можи да са мини,
ма не назад - кът същи речни раци
и не на зиг-заг кату партизани,
ам праву изпу пътя си върети!
Пунеже читав няма да устани
кратунец, аку пример ни зИмети!"