автор: double_dealer

И нищо не постигнах.
И никоя не пожелах.
Без никакви пороци,
без ни едничък грях
стоя аз днес изхвърлен
на своя малък бряг.
И нямам по лицето
от белег и следа.
И нямам във очите
и капчица сълза.
И само във сърцето
стои един въпрос:
„Защо за мойта святост
така наказан бях?”
И отговори нямам,
защото нямам Бог.
Студен съм като камък.
И светъл – като ток.
Загубих всички битки
с доброто вътре в мен
и тръгнах си накрая –
от никой несразен.
И толкова е тъжно
да имаш роден дом,
във който да се върнеш
след пълния разгром.
На крушата премятам
конопено въже,
но клонът се пречупва -
земята не ме ще.
И ето че във този
зелен до пролет ден
изправям се и тръгвам –
напълно съвършен.