Като невинно мъничко дете заспал си,
Хъркаш лекичко, омайно и приспивно,
Слушам озарен отмерена мелодия една,
На голямото, на нежното, обичащо сърце,
Хванат във безкрая, в плен на силните ръце,
Събуждам се, измъквам се по-тихо и от котка,
Една цигара тайно да запаля, навик стар проклет,
Истина ли е или каприз на поредния безумен сън,
В стаята е тъмно като в рог, уж умерено е топло,
Печката угасва бавно, игриво щипе голото ми тяло,
Истина било е – не е само лудия ми опиатен сън!
Ти си тук до мен сега, нищо, че дълбоко си заспал,
Последен лек за моя сън, нежен, мощен и любящ,
Силните ръце, без глас зоват ме да се върна там,
Догаря пепел на последната, ненужната цигара,
Възглавница ще бъде ми твоята протегната ръка.