автор: ipsidixit

След радост иде тишина.
Смехът, отнел последни сили
на свити мускули коремни,
душа очаква да подремне,
сълза да спре насред лицето;
поемат въздух дробовете
и устни, грейнали с усмивка,
прикриват бледо-вехти зъби;
от срам, очите се променят
и сенки страдат, големеят,
а блясък се превръща в бреме;
хихикот - в гузна тишина.
Радостта краси човека;
загрозява - съвестта.