автор: arkoudaki

Гръм далечен зазвъня,
екотът заблъска във скалите,
изгубено дете на майката земя,
зов на морна птица,
крясък на прокълната душа...

Ти идваш в сънища тревожни
дърво от пламъци замръзнали,
в теб скрити тайните вековни
огнени езици са прегърнали...

Мистерия следи проправя,
сред хаоса в утробата дълбае,
отвъд пространството и времето
попаднала, опитвам се да оцелея...

Гръм далечен зазвъня,
екотът заблъска във скалите,
сънят тревожен – синкава мъгла,
разтвори се и зашептя:
изгубена, изгубена, изгубена...