автор: pavl64

Стъпки по избуяла пътека
следи от завършени дни,
камъни, обвити в коприва,
щастие покосено,
изтръгната радост.
От изкласили жита
песен на славей извира.
макове- капки кръв
от незарасла рана хоризонта обливат.
Синя метличина като надежда
към небето поглед отправя
сякаш души са възкръснали.
Дали небето не е огледало?
Взирам се...
миражът е пелена
отвъд ... мечти.