автор: alida

Признавам честно - съм мечтател.
Живея днес и утре, тук.
Умея да си спомням щастието.
забравям тъжното, напук.

А иначе и аз била съм-
любов, омраза и измама,
очакване, усмивка и гримаса.
със сол голяма, пълна рана.

И рядко съм си давала да плача
заобикалях мост и дупка,
Приятели си бяхме със здрача.
И първа казвах – „...хaйде, чупка.”

...Да си припомням всичко, не не искам!
нали съм оптимист, нали съм.
мечта, реалност, до поискване
и цяла вяра в утрешния смисъл.

И чак когато дойде време
да ми отключи и на мен,
ей онзи с многото ключове
да ме прикани във вечен плен.

Тогава само ще си спомня
на входа аз за песента,
на мама и на тате дланите
и твоята любов сега.