автор: ringo

Съседе, чуй ме, зная, че пописваш
и си човек интелигентен също.
Да ми помогнеш, брат, дали ще искаш,
да се избавя от кошмара вкъщи?

Че Параскева, мойта зла кокона
през ден в дома ни прави панаири,
през ден преструва се на Дездемона,
за смях на котката през ден умира.

Редовно влиза във едни истерии,
че много прост съм, и неучен също.
И аз къде ли, боже, я намерих? -
но стореното вече се не връща!

С две думи - нещо трябва да направя
и във очите й да се издигна.
Че иначе не знам какво ще правя,
до лудницата сигурно ще стигна.

С поезията някак пО съм близък -
от детство знам стихотворения.
И те сега са главната ми грижа,
но трябва ми и вдъхновение.

И на пазара книжен скоро ходих,
седях на тази прословута пейка.
Дано и мен ме Музата споходи,
таланта да докосна на Славейков.

На Стария в ръкава се отърках,
горещо и на Бога се помолих,
да бди над Видю Колищърков
и да ми помага в таз неволя.

То име ли е като за пред хора?
А за поет пък още пО не става!
От срам потъвам, щом го изговоря,
но аз нали не съм се сам кръщавал?

Нахвърлял съм на листа пет-шест строфи,
пък ти вземи че ги анализирай.
Аз знам, че сигурно са доста кофти,
но ти ги виж и...малко ги фризирай!

Дано като поет сега спечеля
студеното сърце на Параскева.
Да стоплим малко нашата постеля,
добър ще съм, пред тебе се заклевам!

Това е, комшу, като брат те моля
и мисля, че отлично ме разбираш!
Подай ръка, спаси ме от неволя
и нека Дездемона не умира!