автор: ATOM

Провокирано...

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От тях уморен, за смърт помирена проплаквам,
като просяк родих се - да диря пустиня,
и нуждите свои със радост премахнах,
и отчаяно чистата вяра проклинах,
и златните почести смутно пресекнах,
и девическа святост потъпках жестоко,
и грешно посрамих самата перфектност,
и на силата дадох безсилна посока,
и на изкуството властно езика отсекох -
и глупаво, с най-хирургическа точност,
и простата истина глупост нарекох,
и доброто у мен придружих със порочност:

От тях уморен, от всички тях бих се избавил -
да умра и единствено своята обич оставя.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm`d in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall`d simplicity,
And captive good attending captain ill:

Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Има много какво да се пипне,
но това според мен е смисъла, почти неспестен.