автор: Nia21

Обича небето
със сълзи морето.
Любов-водопадна пелена.
Какво ли ще стане
щом блесне острието
на жълтия лъч тишина?

Целува с капки безумни небето,
рисува с безумен щрих
своето сливане - до сърцето
на обещаваш морски трептих.
С невъзможност разкъсва
Любовта им слънцето...
Невъзможност ли питам и аз
е да остане пелената
от любов сива между тях...

Понякога големите любови
между големите сърца
са сиви от стремеж
да слеят в Голямост
своите далечни тела.